Мълчание
Мълчание. Мълчание. Мълчание.
Наоколо все гарвани кръжат,
а всичко е зелено. И е май.
От мен - на цяла вечност разстояние,
почти преосъзнали своя край,
мечтите като спомени тежат.
В мълчание жестоко стискам зъби,
а ръфат ме отвътре зли слова,
по-страшни и от трънени венци.
И никнат покрай мене като гъби,
навсякъде, отровни при това,
изтънчени, модерни подлеци.
"... Мълчи, не казвай нищо! Или казвай,
но не това, което в теб кипи
или на кръст извива съвестта!
Каквото ти е отвътре - не показвай
на никого! Кротувай и търпи!..."
наставничи в ума ми "мъдростта".
И аз мълча. В зеленото сияние
на май чернеят гарвани. На път
човекът е... мъдрец или глупец.
А някъде - на вечност разстояние
от мен - възпламенява се стихът:
"... Ще викнем ние - хляб или свинец!"
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
