Мълчание пред раздяла
Мълчиш. Очите ти са тъжни, уморени,
в тях няма вече топла светлина
и погледът се рее нейде устремени,
сякаш птица се стрелне, спре и отпусне крила.
Мълчиш. И в туй мълчание, пропито с тъга,
почуствах нашата близка раздяла.
Прощавай! Бих искал всичко да беше шега.
Уви! Едва ли мойта обич би разбрала.
Мълчиш. И бавно огънят плътта изгаря,
очите ми се впиват в твоите очи.
И чувствам как нож стоманен раната разтваря,
рана, която вечно за теб ще кърви.
И само сбогом устните ти отрониха
и ти ме погледна с нежна тъга.
Но това бе само миг! Клепките ти скриха
това, за което жадуваше мойта душа.
Но знай - завинаги ликът ти ще грее
в мойте неспокойни сънища и мечти.
Ти пак ще бъдеш до мен и вятърът ще вее
отново русите ти прекрасни коси.
Ти се сля в спомена и мечтата,
ти се превърна в мой идеал;
ти изчезна, за да останеш в душата
един букет от мъка и печал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Атанасов Всички права запазени
