Мълчание пред раздяла

Мълчиш. Очите ти са тъжни, уморени,

в тях няма вече топла светлина

и погледът се рее нейде устремени,                                                           

сякаш птица се стрелне, спре и отпусне крила.                                              

Мълчиш. И в туй мълчание, пропито с тъга,                                                         

почуствах нашата близка раздяла.                                                    

Прощавай! Бих искал всичко да беше шега.                                               

Уви! Едва ли мойта обич би разбрала.                                                           

Мълчиш. И бавно огънят плътта изгаря,                                                         

очите ми се впиват в твоите очи.                                                                       

И чувствам как нож стоманен раната разтваря,                                         

рана, която вечно за теб ще кърви.                                                                    

И само сбогом устните ти отрониха                                                                  

и ти ме погледна с нежна тъга.                                                                          

Но това бе само миг! Клепките ти скриха                                                   

това, за което жадуваше мойта душа.                                                             

Но знай - завинаги ликът ти ще грее                                                                  

в мойте неспокойни сънища и мечти.                                                             

Ти пак ще бъдеш до мен и вятърът ще вее                                           

отново русите ти прекрасни коси.                                                                   

Ти се сля в спомена и мечтата,                                                                         

ти се превърна в мой идеал;                                                                              

ти изчезна, за да останеш в душата                                                             

един букет от мъка и печал.