Мълчанието
МЪЛЧАНИЕТО
Мълчиш..., а аз душата си раздирам
в догадки, мислите твои да разбера.
През ресниците сведени не прозира
дори искрица нежност в твоята душа.
Мълчиш... не за час, за ден, или за два.
Тишината като буря крещи ураганно.
Тъй близо до теб, съм убийствено сама.
Нанизани са чувствата на щит брутално.
Мълчиш... За да докажа любовта си,
ще си тръгна кървяща... мълчейки.
До края ще плувам тихо в самотата си.
Ще те сънувам... с миналото вървейки...
05 04 2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
