19.09.2012 г., 16:33 ч.

Мълчанието на бедността 

  Поезия
551 0 8

Мълчанието на бедността

 

И пак край смълчаните къщи

вървя в непрогледна мъгла,

зад завеса старица се мръщи,

загледана... в мене с тъга.

 

Тя ми маха с ръце посивели,

изкривени от болезнен артрит,

помоли от мене да вземе 

спасителна клечка кибрит.

 

Неволно над прага надничам,

старицата търся с очи,

по стените потоци се стичат,

от покрива гледат звезди.

 

По мокър килим на парцали

пристъпва с подути крака 

и стене в ръцете - кинжала,

с мълчанието на бедността...

 

Тишината злокобно простена

в безмълвната есенна нощ,

небето с вълни кадифени

я прегърна с безграничната мощ.

 

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??