Мълчанието на бедността
Мълчанието на бедността
И пак край смълчаните къщи
вървя в непрогледна мъгла,
зад завеса старица се мръщи,
загледана... в мене с тъга.
Тя ми маха с ръце посивели,
изкривени от болезнен артрит,
помоли от мене да вземе
спасителна клечка кибрит.
Неволно над прага надничам,
старицата търся с очи,
по стените потоци се стичат,
от покрива гледат звезди.
По мокър килим на парцали
пристъпва с подути крака
и стене в ръцете - кинжала,
с мълчанието на бедността...
Тишината злокобно простена
в безмълвната есенна нощ,
небето с вълни кадифени
я прегърна с безграничната мощ.
© Миночка Митева All rights reserved.
