Sep 19, 2012, 4:33 PM

Мълчанието на бедността 

  Poetry
559 0 8

Мълчанието на бедността

 

И пак край смълчаните къщи

вървя в непрогледна мъгла,

зад завеса старица се мръщи,

загледана... в мене с тъга.

 

Тя ми маха с ръце посивели,

изкривени от болезнен артрит,

помоли от мене да вземе 

спасителна клечка кибрит.

 

Неволно над прага надничам,

старицата търся с очи,

по стените потоци се стичат,

от покрива гледат звезди.

 

По мокър килим на парцали

пристъпва с подути крака 

и стене в ръцете - кинжала,

с мълчанието на бедността...

 

Тишината злокобно простена

в безмълвната есенна нощ,

небето с вълни кадифени

я прегърна с безграничната мощ.

 

 

 

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??