maiaan (Мая Ангелова)
134 337
22.09.2015 г., 10:20 ч.

Мълчания 

  Поезия » Философска
542 0 5

Научени сме да мълчим,
не се оплакваме, не спорим.
Дори когато в огъня горим
и мъката опитва се да ни събори. 
Светът ни даже да пропада в пропастта
отронен стон не се дочува,
с пресилено достойнство носим кръста,
а болката се правим, че не съществува.
Рогата и опашките си крием,
надявайки се никой да не гледа,
от обич чужди грешки трием
с душата си парцалена и бедна.
Миражи търсим цял живот,
а ако щастие ни изненада
превръщаме се в нови Дон Кихоти
и… вятърните мелници нападаме…

© Мая Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря отново за оценката. Харесвам предизвикателствата.
  • Благодаря Ви Радост Димитрова за милите думи!
  • О, страхотно е! Темата наистина е много позната , но малко изследвана! Красиво и въздействащо!
  • Благодаря! Радвам се, че Ви хареса.
  • Много оригинална творба. Разгледала си тема, за която рядко се
    пиши. Накара ме сериозно да се замисля в тази актуална истина.
    Поздравявам те и ти желая здраве и творчески успехи,Мая!
Предложения
: ??:??