Мълчи, мълчи и нищо не ми казвай…
Мълчи, мълчи и нищо не ми казвай…
Тази вечер не мога да не съм щастлива,
защото той ми се обади,
но както винаги мълча, присмива се,
а тайно исках любовта ми да открадне.
Очаквах повече от всичко -
това обаждане - от дни.
Виж, сърцето ми не е от олово,
за да не го ловят отровните ти стрели.
Не боли там, където няма огън!
Защо тогава сърцето ми до основи изгоря?!?
Болката сложи своя белег и своя слоган!
Дълбоко може да се настаниш,
но знай, че няма вечно да си там,
щом дори за малко не можеш да се престрашиш -
няма смисъл сърцето си да ти давам!
Кради, кради, докато има какво да се краде,
защото вратата бавно се затваря.
Ще искаш още и още да си вземеш,
но късно ще е! Бягай, докато е време!
И всяка вечер се обаждай,
за да ме чуеш страдам ли за теб.
Мълчи, мълчи и нищо не ми казвай…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Петкова Всички права запазени
