Мълчиш, сърце
Не знам дали студено е, защото
декември свъси побелели вежди,
или човешката умора
в очите ми се заоглежда.
Небето падна с тежък грохот,
нозете си болезнено прекърши,
лазурът тръгна си със тропот
на бесен кон, въжето скъсал.
Пролазват хрисимо мъглите
със капките си заледени.
Дали студено е, защото
душата ми не е във мене?
Протяжно севернякът свири
и миглите ми овлажняха.
Мълчиш, сърце, защо не спориш?
Нима мечтите ти умряха?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
