16.07.2018 г., 17:38

Мънички герой

1.6K 0 1

Мишленце малко, мъничко мишле,

с розавичко пухкаво носленце,

на къде си тръгнало детенце,

нежно нежничко като лаленце.

 

Слънчо - Зрънчо, правя добринички,

някой се нуждае от мишленце,

тръгнало съм при едно детенце,

дето е само като лаленце.

 

Искам с него да се веселиме,

че разбрах не спирало да плаче,

осъзнало че било сираче,

и сега не спирало да плаче.

 

Тръгнали са всички животинки,

доброносковци с малки сърчица,

да радват всички мънички деца,

в помощ и беда да дават светлинка.

​​

 

​​​​​

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бодуров Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...