16.07.2018 г., 17:38

Мънички герой

1.6K 0 1

Мишленце малко, мъничко мишле,

с розавичко пухкаво носленце,

на къде си тръгнало детенце,

нежно нежничко като лаленце.

 

Слънчо - Зрънчо, правя добринички,

някой се нуждае от мишленце,

тръгнало съм при едно детенце,

дето е само като лаленце.

 

Искам с него да се веселиме,

че разбрах не спирало да плаче,

осъзнало че било сираче,

и сега не спирало да плаче.

 

Тръгнали са всички животинки,

доброносковци с малки сърчица,

да радват всички мънички деца,

в помощ и беда да дават светлинка.

​​

 

​​​​​

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бодуров Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...