16 июл. 2018 г., 17:38

Мънички герой

1.7K 0 1

Мишленце малко, мъничко мишле,

с розавичко пухкаво носленце,

на къде си тръгнало детенце,

нежно нежничко като лаленце.

 

Слънчо - Зрънчо, правя добринички,

някой се нуждае от мишленце,

тръгнало съм при едно детенце,

дето е само като лаленце.

 

Искам с него да се веселиме,

че разбрах не спирало да плаче,

осъзнало че било сираче,

и сега не спирало да плаче.

 

Тръгнали са всички животинки,

доброносковци с малки сърчица,

да радват всички мънички деца,

в помощ и беда да дават светлинка.

​​

 

​​​​​

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Бодуров Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

12 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...