23.04.2008 г., 10:50

Мъничко човече

1K 0 2

Вървях сама по мокър път,

на улица - човече малко...

Човече с най-голямото сърце,

с тъга в очите без сълзи...  

 

Човечето протегна своята ръка,

погали моя поглед с лекота,

прошепна тихо мисълта,

проникващата светлина...  

 

Сълзите във очите ти са моята съдба,

мъката в сърцето ти е мойта тъмнина,

протегнеш ли ръка - до мен ще стигнеш ти,

погледнеш ли назад - с поглед ще те подкрепя...  

 

Вървях по прашен път -

на пътя - малкото човече с най-голямото сърце,

то хвана моята ръка,

а от очите бликна пареща сълза...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели ИзбериСи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...