Apr 23, 2008, 10:50 AM

Мъничко човече 

  Poetry
726 0 2

Вървях сама по мокър път,

на улица - човече малко...

Човече с най-голямото сърце,

с тъга в очите без сълзи...  

 

Човечето протегна своята ръка,

погали моя поглед с лекота,

прошепна тихо мисълта,

проникващата светлина...  

 

Сълзите във очите ти са моята съдба,

мъката в сърцето ти е мойта тъмнина,

протегнеш ли ръка - до мен ще стигнеш ти,

погледнеш ли назад - с поглед ще те подкрепя...  

 

Вървях по прашен път -

на пътя - малкото човече с най-голямото сърце,

то хвана моята ръка,

а от очите бликна пареща сълза...

 

 

© Ели ИзбериСи All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??