ИнаКалина
523 11428
8.01.2022 г., 7:27 ч.

Мърда още, шава 

  Поезия » Философска, Друга
583 6 14

Вятърът загръща голите си кълки,

щръкнали снежинки веждите му кълцат.

Дърпа от чибука, трескаво пресмята

колко още рокли ще смени Земята,

докато росата шушне и прокапе,

и човекът снежен изтърко́ли ка́па?

Зимата пристяга ледени навуща,

под око държи го, нищо не изпуща.

 

А сърцето тръпне, от любов припира.

Само да намигне Слънчо зад баира,

мигом се изстрелва пъргав като котка,

с рунтави мустаци, шапка идиотка,

да засее лято в шала му копринен!

... Черно-бели дните – банда от пингвини,

виното от рози алчно пресушават.

Утаен животът, мърда още, шава...

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??