26.09.2011 г., 20:33

Мъртва тишина

1.3K 0 0

В унес блясъкът угасва, 

замря във мъртва тишина.

Порутена и толкоз прашна,

градът със нея заживя.


 

Звезди угаснаха в покоя,

докосвайки измислен свят.

Река, пресъхнала във зноя, 

рисува призрачният мрак.


Парче от счупена надежда

наднича в стария комин.

Мъглата спряла се оглежда,

облечена във прах и дим.

 

Галина Москова

25.09.2011г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Москова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...