Мъртвата душа
Сиво...
Сиво...
Сиво...
Как да го прокудя?
Как да виждам денем
слънчевия бяг?
И да се захласвам
с пролетния цвят?
Как отново луд –
безпаметно да любя?
Мъртвата душа
събудих днес неволно...
Сипе сняг тъга,
в отломки тънкострунни.
Смея се
в студа
и в нощите безлунни
с щурата мълва,
че сам съм драговолно.
© Плами Всички права запазени
!!!