Мъртви цветя
Захвърлени цветя на пода
и шум от бягащо такси,
две падащи звезди сред небосвода
и тишина, безкрайна тишина вали.
След малко утрото не ще прикрие
агонията на умиращи цветя,
посланието им гвоздей ще забие
в клетото сърце на любовта.
Вазата на масата отгоре,
все кима празна в белия таван,
въздухът принася облик морен
на отчаяние без грим, без параван.
Завесите, спуснати наполовина,
съпричастни на отминалата нощ
и счупена на пода чаша с вино,
свидетелстват за края на една любовна мощ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
