15.05.2009 г., 19:58

Мъртво съвършенство

1.1K 0 13

Едва ли би могъл да бъдеш воин,

защо ли се опитваш да си рицар?

Светът ти е един утъпкан строй,

по-сив и от стените на тъмница.

 

Денят ти е в минути подреден

изрядно, като дрехи в гардероба.

Свободен се наричаш, а си в плен

на дребни предразсъдъци и злоба.

 

Какво си всъщност - кукла на конци

в ръката на изискана превзетост.
Ни воля, нито пламък в теб личи

и нямаш смях, а маска на лицето.

 

А в свойто превъзходство убеден,

проклинаш тайно всеки луд мечтател,

богат с душа, с другари, с топъл ден...

Ти само от учтивост си приятел.

 

Не се кълни, че бил си съвършен,

че с теб да се общува е блаженство...

Върви си. Нямаш работа при мен.

Не ми е нужно мъртво съвършенство.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Твоят стих е живо съвършенство!Поздравления!
  • Е, не-е-е!!!
    Надали някой по-добре би описал подобен "приятел"!
    Аплодирам те!
    И слагам в папка "Избрани"!
    ( и с много удивителни, да знаеш)
    !.............................!!!
  • Онемях, миличка! Съвършени стихове, психоскенер на съвременния образ на мъжкото съвършенство! Помолих се на провидението да не съм "от тях", како Вики! Кака - по класа, защото иначе с много ти водя !
  • Нещо като "Човек в калъф".
    Има ги в живота. Така са дресирани...
    Много добре пресъздаден образ!
    Браво, Вики!
  • Поздрави за силния стих, Вики! Живото съвършенство се състои в това човек да бъде добър и обичан! Щастлив съм, че ти притежаваш тези качества!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...