15.05.2009 г., 19:58

Мъртво съвършенство

1.1K 0 13

Едва ли би могъл да бъдеш воин,

защо ли се опитваш да си рицар?

Светът ти е един утъпкан строй,

по-сив и от стените на тъмница.

 

Денят ти е в минути подреден

изрядно, като дрехи в гардероба.

Свободен се наричаш, а си в плен

на дребни предразсъдъци и злоба.

 

Какво си всъщност - кукла на конци

в ръката на изискана превзетост.
Ни воля, нито пламък в теб личи

и нямаш смях, а маска на лицето.

 

А в свойто превъзходство убеден,

проклинаш тайно всеки луд мечтател,

богат с душа, с другари, с топъл ден...

Ти само от учтивост си приятел.

 

Не се кълни, че бил си съвършен,

че с теб да се общува е блаженство...

Върви си. Нямаш работа при мен.

Не ми е нужно мъртво съвършенство.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Твоят стих е живо съвършенство!Поздравления!
  • Е, не-е-е!!!
    Надали някой по-добре би описал подобен "приятел"!
    Аплодирам те!
    И слагам в папка "Избрани"!
    ( и с много удивителни, да знаеш)
    !.............................!!!
  • Онемях, миличка! Съвършени стихове, психоскенер на съвременния образ на мъжкото съвършенство! Помолих се на провидението да не съм "от тях", како Вики! Кака - по класа, защото иначе с много ти водя !
  • Нещо като "Човек в калъф".
    Има ги в живота. Така са дресирани...
    Много добре пресъздаден образ!
    Браво, Вики!
  • Поздрави за силния стих, Вики! Живото съвършенство се състои в това човек да бъде добър и обичан! Щастлив съм, че ти притежаваш тези качества!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...