May 15, 2009, 7:58 PM

Мъртво съвършенство

  Poetry
1.1K 0 13

Едва ли би могъл да бъдеш воин,

защо ли се опитваш да си рицар?

Светът ти е един утъпкан строй,

по-сив и от стените на тъмница.

 

Денят ти е в минути подреден

изрядно, като дрехи в гардероба.

Свободен се наричаш, а си в плен

на дребни предразсъдъци и злоба.

 

Какво си всъщност - кукла на конци

в ръката на изискана превзетост.
Ни воля, нито пламък в теб личи

и нямаш смях, а маска на лицето.

 

А в свойто превъзходство убеден,

проклинаш тайно всеки луд мечтател,

богат с душа, с другари, с топъл ден...

Ти само от учтивост си приятел.

 

Не се кълни, че бил си съвършен,

че с теб да се общува е блаженство...

Върви си. Нямаш работа при мен.

Не ми е нужно мъртво съвършенство.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Твоят стих е живо съвършенство!Поздравления!
  • Е, не-е-е!!!
    Надали някой по-добре би описал подобен "приятел"!
    Аплодирам те!
    И слагам в папка "Избрани"!
    ( и с много удивителни, да знаеш)
    !.............................!!!
  • Онемях, миличка! Съвършени стихове, психоскенер на съвременния образ на мъжкото съвършенство! Помолих се на провидението да не съм "от тях", како Вики! Кака - по класа, защото иначе с много ти водя !
  • Нещо като "Човек в калъф".
    Има ги в живота. Така са дресирани...
    Много добре пресъздаден образ!
    Браво, Вики!
  • Поздрави за силния стих, Вики! Живото съвършенство се състои в това човек да бъде добър и обичан! Щастлив съм, че ти притежаваш тези качества!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...