Мъртъв сняг
На Коледа се случват не само чудеса...
За някои е ден за ново начало...
Обичам да гледам побелелия бряг
и да слушам звънливият глас на момичета,
но мразя да чистя мъртвия сняг
и мечтая да падат от небето кокичета.
По калните улици на нашия град,
се сипят обречени малки снежинки.
Асфалтът ги лапа - умиращ от глад,
нехаещ за снежните бели пъртинки.
А в кишата двама със тебе вървим,
за грешките стари простили.
След лятото страстно,изложба редим,
от безизразни зимни картини.
Не искам да вярвам, че още вали.
Но знам - ще затрупа семейния праг.
Все пак си жена, а след всички жени,
остава единствено мъртвият сняг!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
