3.07.2021 г., 23:00

Мързелан

643 0 3

 

 

     Буболечке черно-бяла,

     в дупчицата си се свряла,

     що не изведеш детето,

     че да литне към небето?

     Ето,птички и мухички,

     работливите пчелички,

     всичките летят щастливо.

     Твойто чедо мързеливо

     към храната все посяга,

     на леглото се изтяга.

     Докога тъй ще надничаш,

     галено ще го наричаш?

     Цял ден то не вижда слънце,

     не е търсило ни зрънце.

     Затова е дебелан

     този мързелан.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Кърклисийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...