Буболечке черно-бяла,
в дупчицата си се свряла,
що не изведеш детето,
че да литне към небето?
Ето,птички и мухички,
работливите пчелички,
всичките летят щастливо.
Твойто чедо мързеливо
към храната все посяга,
на леглото се изтяга.
Докога тъй ще надничаш,
галено ще го наричаш?
Цял ден то не вижда слънце,
не е търсило ни зрънце.
Затова е дебелан
този мързелан.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
