Буболечке черно-бяла,
в дупчицата си се свряла,
що не изведеш детето,
че да литне към небето?
Ето,птички и мухички,
работливите пчелички,
всичките летят щастливо.
Твойто чедо мързеливо
към храната все посяга,
на леглото се изтяга.
Докога тъй ще надничаш,
галено ще го наричаш?
Цял ден то не вижда слънце,
не е търсило ни зрънце.
Затова е дебелан
този мързелан.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
