29.05.2018 г., 17:59

На 40

1.2K 0 0

Не остарявам. Просто ставам мъдра.
Готова да приема всеки миг като подарък щедър.
Доволна от това, което имам, щастлива за това, което предстои.
Не остарявам. Душата стара не може да лети.
А моята разтваря своите криле във ранно утро.
Не остарявам. Изпълвам се с любов и благодарност.
За онова, което минало е вече, и онова, което ще ме сполети.
Не остарявам. Това, че тялото ми се променя,
не може мен да промени.
Не остарявам. Животът продължава.
А част от мене и след мен ще продължи...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Veselina Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...