May 29, 2018, 5:59 PM

На 40

  Poetry
1.2K 0 0

Не остарявам. Просто ставам мъдра.
Готова да приема всеки миг като подарък щедър.
Доволна от това, което имам, щастлива за това, което предстои.
Не остарявам. Душата стара не може да лети.
А моята разтваря своите криле във ранно утро.
Не остарявам. Изпълвам се с любов и благодарност.
За онова, което минало е вече, и онова, което ще ме сполети.
Не остарявам. Това, че тялото ми се променя,
не може мен да промени.
Не остарявам. Животът продължава.
А част от мене и след мен ще продължи...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Veselina Petrova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...