3.03.2006 г., 22:30

На Алекс

911 0 2

Колко сутрини до тебе бях,
колко дни до мене ти стоя.
Колко нощи с тебе сме делили,
колко радост и сълзи!

До тебе сам аз в живота,
до мене си ти в света!
Една за друга подкрепа сме,
опора,в мъничките светове.

Обичам го,безумно много
и само ти разбираш това.
Моите сълзи през ноща,
само ти си виждала..

Обичаш го ти,безрезервно,
колко пъти си плакала.
Колко години му посвети
и само аз останах до теб!

След толква мъки и радости,
след толкова смях и сълзи,
знам,че само аз и ти
ще сме заедно в живота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • това е много хубаво
  • миличка много се радвам че си побликувала стихотворението,което написа за мен)скоро и аз ще измисля някое за нас

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...