На Б.
561
0
0
Представа даже нямам как ще издържа,
да мисля аз за тебе не мога да се спра.
За миг мечтая само да те зърна,
кажи, света ли трябва да обърна.
Питам се отново, оставайки без глас:
Кога ще има щастие за нас?
Погледна ли пак в твоите очи,
виждам в тях скритите сълзи.
Не искам никой да те наранява,
такъв живот не заслужаваш.
И ето пак съм пред дилема,
налага се решение да взема,
да бъда с теб, не искам вече да се крия,
кажи, кого ще трябва да убия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиян Димитров Всички права запазени
