На баба
Ти бе до мен откак се помня,
ръката до градината държа ми.
Ядосвах те и наранявах доста,
но ти не спираше да ме закриляш.
Да споря с теб обичах често,
приемах го като игричка наша.
Навярно наранявала съм много
сърцето ти отрудено и топло.
Сега те няма. Времето минава,
но аз те нося в мислите и във сърцето.
И винаги ще бъдеш мойта
най-мила и прекрасна баба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йълдъз Пелтекова Всички права запазени
