На баба

18.03.2014 г., 22:36 ч.

Поезия » Друга

738 1 0

Ти бе до мен откак се помня,
ръката до градината държа ми.
Ядосвах те и наранявах доста,
но ти не спираше да ме закриляш.

Да споря с теб обичах често,
приемах го като игричка наша.
Навярно наранявала съм много
сърцето ти отрудено и топло.

Сега те няма. Времето минава,
но аз те нося в мислите и във сърцето.
И винаги ще бъдеш мойта
най-мила и прекрасна баба.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

На баба

Свързани произведения

Коментари

Предложения