Ти бе до мен откак се помня,
ръката до градината държа ми.
Ядосвах те и наранявах доста,
но ти не спираше да ме закриляш.
Да споря с теб обичах често,
приемах го като игричка наша.
Навярно наранявала съм много
сърцето ти отрудено и топло.
Сега те няма. Времето минава,
но аз те нося в мислите и във сърцето.
И винаги ще бъдеш мойта
най-мила и прекрасна баба.
© Йълдъз Пелтекова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
