На баба
стихове пиша...
Гледам баба в очите
и тихо въздишам.
Дали нейната приказка
днес да разкажа -
как пасла козите,
как срещнала дядо?
За нежната обич
родила се в тях,
като бебе отгледана -
един вечен пожар!
Вечер сядам до нея,
тя леко докосва ме,
да говоря не смея...
сякаш дядо дошъл си е...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени