imperfect (Яна)
274 2097
9.03.2013 г., 20:40 ч.

На баба ми 

  Поезия » Друга
877 0 13

На баба ми

 

С дълбока признателност

 

 

Ти си отиде.

Старата пейка осиротя и заплака

с последните стонове на прогнилото дърво.

Цветята наведоха крехките си чашки

и впериха поглед в пръстта.

 

Ти си отиде.

Чешмата, студена и каменна,

дочух тази нощ да ридае,

да лее сълзи със водите си.

 

Аз ли...

Аз посрещам и изпращам отминали мигове

като пътник за никъде.

И пак се завръщам там,

където се чувствах обичана...

В голямото твое сърце.

 

Но тебе те няма. Ти си отиде.

И само споменът за една топла ръка

събира сълзите ми в цвят на кокиче.

 

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Може би... Благодаря.
  • С Таня и Лилия. Много тъга има в сърцето ти, момиче... но може би именно тя е твоята добра муза.
  • !!!
  • Благодаря...
  • Бабите носят много мъдрост и утеха.Загубата им-пустота.
    Трогателно!
  • Таня
    Ивон
    Светла
    Росица
    Елина
    Лилия
    Благодаря, мили дами. Оценявам високо присъствието ви тук.
  • "И пак се завръщам там,
    където се чувствах обичана...
    В голямото твое сърце."
    Трогна ме!Съболезнования, мила Яна!
    Почувствах болката ти,защото и аз
    нося същата в душата си.
    Прегръщам те!
  • Силно и трогателно!
  • Сълзи в цвят на кокиче...
    Поклон!
  • Янче! Съболезнования, мила !
    Радвай се, че си я имала и си познала топлината и !
  • Хареса ми!Докосващо и трогателно!
  • Признателност е... лъха от всеки ред!
Предложения
: ??:??