На баба ми
На баба ми
С дълбока признателност
Ти си отиде.
Старата пейка осиротя и заплака
с последните стонове на прогнилото дърво.
Цветята наведоха крехките си чашки
и впериха поглед в пръстта.
Ти си отиде.
Чешмата, студена и каменна,
дочух тази нощ да ридае,
да лее сълзи със водите си.
Аз ли...
Аз посрещам и изпращам отминали мигове
като пътник за никъде.
И пак се завръщам там,
където се чувствах обичана...
В голямото твое сърце.
Но тебе те няма. Ти си отиде.
И само споменът за една топла ръка
събира сълзите ми в цвят на кокиче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
