На баща ми
В зеленикавите ти очи,
под очилата
смутена мисъл се таи.
Незнам дали наистина бащата
на душевното ми ДНК си ти,
но мисля си:
“Така на теб приличам,
така на мен приличаш ти,
че няма как аз да не те обичам,
щом взела съм от твоите черти.
Със погледът сериозен на учител,
загрижен за децата си добри,
ти си един незаменим пътеводител
към нови, просветителни зори!
Обичам те, защото ти си силен,
макар и тъй чувствителен и плах...
Със теб животът ми е мирен,
освободен от гняв и страх.
Във погледът ти топъл пак се вглеждам,
съзирам себе си и там...
Очите си отново свеждам...
Защо съм твое семе вече знам.
© Маргарита Дянкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много ми харесва.Всищност и аз съм щастливка да имам такъв баща.Но
по-важно е, че успяваме да ги оценим.Мисля, че те го заслужават.
-
Благодаря ви много още веднъж!
-
Защото в по-голямата част от живота ни играят именно родителите.И ако не на тях, на кого можем да се доверим и да получим искренна подкрепа и всеотдайна любов!!!Още веднъж, прекрасно е!!!
-
Че защо да го оплюват???Според мен е страхотно си показала нежността и любовта към баща си(като предполагам само, че героят е действителна личност и наистина ти е баща).Мисля че това е много красив начин да изразиш чувствата си, посвещавайки стихотворение точно на този човек.
-
Много ти благодаря, Наде! Много се страхувах, че това стихотворение ще ми го оплюят, но явно някои хора са го харесали, което много ме радва!
-
Какво щастие е да имаш такъв баща!!!Много хубаво!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Сякаш е написан и за моя баща!
Бъдете живи и здрави!