27.11.2020 г., 7:36

На баща ми...

1.3K 7 21

Студено е, вземи си връхна дреха,

и хляб вземи да имаш за из път,

а аз ще се помоля за утеха.

Дано да те посрещне светъл лъч.

 

Сбогуване! Съвсем не го умея,

изгубвам се във своята тъга

и после с нея трябва да живея,

а казва ли ти някой до кога!

 

Не ме мисли! Макар, че ще е трудно,

върви натам, щом Бог те призова.

Небето днес сияе някак чудно,

дано за теб е тази светлина.

 

 

"Покайте се,

защото наближи небесното царство." /Матей 4:17/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Скъпа Мария, благодаря ти, че си ми гостувала! Съболезнования и от мен за твоята загуба! ♡ Тежко е когато изгубим близък човек безвъзвратно, просто трябва да бъдем силни! Прегръщам те! ♡
  • Руми, моите най-искрени съболезнования за загубата на баща ти... Мир на праха му...
    На шести този месец и аз изгубих сестра си... Но знам, че Бог вземе при себе си тези, които най-много обича. Нека е лек пътят им към небесните селения и знаят, че няма да бъдат забравени от нас...
  • Албенка, благодаря ти от сърце, че си била на моята страничка и ме извини за този късен отговор! Ценя високо твоята подкрепа! Прегръщам те! ❤️
  • Руми!!!... Само един поет със силна вяра може да напише такива стихове при раздялата с родител... Само силната вяра може да надмогне силната скръб... Прегръщам те, скъпа! Разбирам какво преживяваш, защото съм го преживяла...
    А посвещението ти е прекрасно!
    Мир на душата на татко ти! Бог да покрепи семейството ти, особено майка ти и брат ти...
  • Мария ♡ Руми Щерева, Руми Друмева ♡ Прегръщам ви, мили момичета! ♡

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...