На баща ми с много обич и болка в сърцето
Отново тази черна дата от календара ми крещи,
кръвта във вените се мята, сърцето ми в гръдта боли.
Как искам някак да се върна и да прескоча този ден,
света обратно да обърна, но да те зърна пак до мен.
Да ме целунеш по челото, да ме погалиш със ръце,
да коленича пред леглото, да скрия своето лице.
За да не видиш ти сълзите, скръбта на твоето дете,
броящо скришом вече дните, с надежда времето да спре.
Не спря и ти, пое полека, със теб си тръгна част от мен...
Към гроба ти една пътека чернее се от този ден.
Вятърът неспирно вее и сняг отново вън вали,
от снимката усмивка грее, усмихвам ù се, но боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
