14.01.2020 г., 20:41

На бегом

1.1K 0 2

На бегом

 

Всеки има своя подпиралка,
аз имам две: бастун и химикалка.

 

Животът стана нещо нехудожествен.
Не мъжествен, а парично мръсен.
Подкарва те с човешкото си множество,
без да пита кой си и какъв си.

 

Не го е еня, че си с болни стави
и не можеш тъй, на тъгъдък,
да претърчúш деня. И изоставаш,
и няма сила, и не стига дъх.

 

И само за приятната милувка
на добрия срещен суховей,
бавиш крачка, спираш за минутка –
уж, че се развързала обувката! –
за едно приятелско “здравей”.

 

Колкото да си поемеш стих.

И – нататък. Скъп товар понесъл:
мúсли за деца, жена и дом...
Куцаш. Гледай другите къде са!
Куцай, куцай, куцай на бегом!

 

Но ще кажа, както рекъл оня,
бързайте, пък аз ще ви догоня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...