На белия свят
Аз съм все още на белия свят -
плача, радвам се, даже се смея.
И се радвам, защото съм всъщност богат,
щом един път на белия свят се живее.
Кой е този приживе узнал
после точно какво ще последва...?
Вляво смътно долавя сигнал,
че навярно безследно изчезва.
И тревогата малко по малко расте
след последния лъч - гост от здрача.
Призрак тъжен, отгледан на друго небе,
сяда редом до теб да поплаче.
Към тревичката малка склонила снага,
подслонила се в твоята пазва,
пак изпитваш онази безмерна нега,
щом нощта с черен влак я прегазва.
Ето, още си тука - на белия свят -
плачеш, радваш се, даже се смееш.
Но се радваш, защото си всъщност богат,
щом един път на белия свят се живее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
