На белия свят
Аз съм все още на белия свят -
плача, радвам се, даже се смея.
И се радвам, защото съм всъщност богат,
щом един път на белия свят се живее.
Кой е този приживе узнал
после точно какво ще последва...?
Вляво смътно долавя сигнал,
че навярно безследно изчезва.
И тревогата малко по малко расте
след последния лъч - гост от здрача.
Призрак тъжен, отгледан на друго небе,
сяда редом до теб да поплаче.
Към тревичката малка склонила снага,
подслонила се в твоята пазва,
пак изпитваш онази безмерна нега,
щом нощта с черен влак я прегазва.
Ето, още си тука - на белия свят -
плачеш, радваш се, даже се смееш.
Но се радваш, защото си всъщност богат,
щом един път на белия свят се живее.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дълбоко философска поезия ни поднасяш, Младене, с която повдигаш екзистенциални въпроси. Поздравявам те!
-
Руми, Дани, Антоанета, Ромашка, Иви, Миночка, Деа, Ники_арт, Ана,
Латинка-Златна, Елка, Бела, Калиа, Ачо, Катя,
Най-сърдечно ви благодаря за подкрепата!
Благодаря и на всички оценили стиха ми и поставили го в Любими.
Бъдете благословени и имайте великолепна и много успешна седмица!
С най-топли чувства: M&M -
Красива творба! Поздравления!
-
Прекрасен стих,красиво поднесен на читателя!Поздравлиния,Приятелю!
-
Красиво е, Младен!
Поздравления! -
Никой не знае докога е на белия свят! Нека се радваме на живота докато сме тук! Поздравления за прекрасния стих!
-
Напомняш ми за Смирненски , Младене....
Поздрав! -
Изцяло пълнокръвна поезия!
Възхищавам ти се на таланта, Младене!
Разкош!🍀🍀🍀 -
Да!!! Животът си е подарък.
-
Хубав стих, истински и обсипан със съвършенство, го прави прекрасен! А това, че само веднъж се живее на този свят, ни задължава да се стремим към добри дела и постъпки. Да се наслаждаваме на всяка минута изпълнени с радост и надежда! Аплодирам те!
-
Дано повече хора прочетат и се замислят, Маестро!
Благодаря ти за качествената поезия! -
Младене, поздравления!
Присъединявам се към коментара на Дани. Божи дар са земните ни дни, осъзнали, че на белия свят веднъж се живее. А твоите стихове са дар за нас, читателите! Благодаря, че ни ги даряваш! -
"И тревогата малко по малко расте
след последния лъч - гост от здрача.
Призрак тъжен, отгледан на друго небе,
сяда редом до теб да поплаче." - често напоследък ми се въртяг тези мисли в главата и какво да ти кажа - страх ме е...
Поздравявам те за искрения стих! -
Дар от Бог са ни земните дни. Заслужават си и усмивката, и чувствата, и усещането, че си богат и имаш привилегия да чертаеш следа след себе си. Много ценен стих, Младене, поздравления!
-
Прекрасно е, Младене, от всеки ред се долавя признателност за този чуден дар, наречен Живот! ❤️
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Всеки залезен ден сънува любов.
Нима любовта не зачева младост?
Дано се видим под звезден покров!
Поздравления за написаното от теб, Младен!
Поезията ти вдъхновява!