На белия свят
Аз съм все още на белия свят -
плача, радвам се, даже се смея.
И се радвам, защото съм всъщност богат,
щом един път на белия свят се живее.
Кой е този приживе узнал
после точно какво ще последва...?
Вляво смътно долавя сигнал,
че навярно безследно изчезва.
И тревогата малко по малко расте
след последния лъч - гост от здрача.
Призрак тъжен, отгледан на друго небе,
сяда редом до теб да поплаче.
Към тревичката малка склонила снага,
подслонила се в твоята пазва,
пак изпитваш онази безмерна нега,
щом нощта с черен влак я прегазва.
Ето, още си тука - на белия свят -
плачеш, радваш се, даже се смееш.
Но се радваш, защото си всъщност богат,
щом един път на белия свят се живее.
© Младен Мисана All rights reserved.
