На блондинките с любов (поетичен разказ)
В маранята на безоблачното време,
на южен бряг край топлото море,
на малка скала в прибоя бе седнала
красива блондинка с книга в ръце.
Наоколо крачеха гларуси в бронзово.
Следяха блондинката с потни тела.
А моето тяло бе цялото в розово!
С бира в ръката, аз се клатех в хамак.
Краката на мацката бяха в морето,
игриви вълни се разбиваха в тях.
Красива русалка, със книга в ръцете!
Усмихвах се с нея и мислех за грях.
Бризът поклащаше леко хамака ми.
Мацката вдигна за кратко глава.
Гълъбче кацна на сянка в краката ми.
Страдах на плажа от луда нега!
Гледах момето и влажно примигвах.
Дочувах отнякъде плач на дете.
Леко стъписан, аз мислех за книгата:
Какво ли девойката все пак чете?
По плажа се влачеше рехава сянка.
Беше горещо почти като в пещ!
Не исках да правя следобедна дрямка
и ловко застанах на пясъка в свещ!
И тъкмо си връщах акъла в главата,
мацето тръгна направо към мен.
Свалих си на пясъка мигом краката,
и скочих пред нея с глътнат корем.
Протегнах ръка, и на лош белоруски
казах на дамата нежно: Привет!
И издух за секунда бедрени мускули,
досущ като роден, полов атлет!
Русалката прихна, разбра ми шегата,
чисто на български рече: Здравей!
Стисна ми здраво… за кратко ръката
и мигом се пръсна с някакъв спрей.
Избра си шезлонг и полегна на него.
Започна от книгата пак да чете.
Съзрях на корицата: Паулу Коелю!
Май някой на плажа, не беше добре!
Веднага помислих, че съм късметлия
да видя блондинка с Коелю в ръка.
Поръчах бутилка шотландска ракия
и седнах да пиша красиви неща!
Надрасках възбудено няколко реда.
Очаквах от мацето някакъв знак.
Тя беше блондинка, аз търсех победа,
и исках да клатя със нея хамак!
Но тя си се мъчеше с тъпата книжка.
В сянката гълташе ред подир ред.
А аз се напорках, поисках да пишкам,
и свърнах към топлото, синьо море.
Нагазих в прибоя - почти до колене,
изпуснах на рибките малко вода.
Усещах се влюбен, и в топлото време
хукнах към мацето с празна торба.
Стигнах до нея… и какво там да видя:
Гларус и мажеше гръбчето с крем!
Пък Паулу Коелю - от славната книга
гледаше лошо, като някой серсем!
Аз бях изпреварен от някакъв гларус,
но може би малко бях закъснял.
Отпих от бутилката с точния градус
и зяпнах морето с много печал.
Легнах под силното слънце на плажа,
изпъчих над пясъка празен корем.
Но забравих със кремче да го намажа
и бързо търбухът ми стана червен!
Скочих от пясъка, наметнах си ризка,
и седнах отново на моя хамак.
Чух, как русалката доволно се киска.
Но вече аз нямах към нея мерак.
Редом до гларуса, тя беше щастлива!
Той пъчеше с нея мазни ребра!
Над Паулу Коелю, бе много красива!
А сега… беше виц, за руса жена.
Юри
Йовев
Януари
2022 г.
© Yuri Yovev Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Голям си мераклия, но май бързо ти изгаря фитиля...
-
Ели, харесвам всякакви момета, стига да са ваксинирани за някои неща. 😀
-
Ех, Юри, така се надявах да харесваш брюнетки, пък ти! Блондинка, та блондинка!
-
Ирина! 👍
Краси, любимата ми приказка е, “Юнакът що бозал двадесет и пет години” 😀 -
Миночка, Георги! 😀😀
С блондинка във леглото
е много, много гот!
Сам биеш се в челото,
и хвърляш много пот! -
Да си блондинка си е много гот,
особена във лютя зима,
сам в леглото, полиглот,
моренце в сънищата има!
Привет, Юри! -
Ники! 👍😊
ЕйКей, по една моя статистика вицовете за блондинки са най-много, но аз не им вярвам. 😀😀😀 -
Много е забавно, Юри!
😁😁😁 -
Безжичен, ЕйКей! 😀😀😀
Обичам днешните блондинки
и тача техните мечти.
Четат те книжки със картинки
и плуват в собствени води. -
Ами то Коелю и блондинките много си отиват - лика, прилика...
Е, ама не съм много прав - има и много сериозни блондинки...
Разсмя ме... -
Благодаря, Ирина! 😊
Я да те попитам, ти колко книги от Коелю си прочела? -
ЕйКей, ти ме накара да се зарея пак по южните морета! 😀😀😀
-
Благодаря ти, Антоанета! 😀
-
Много хубаво! Развеселих се, Юри.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Бил съм мераклия!
Не на мене тия!
Имам много снимки
с хубави блондинки!