На брега
Бавно влезе озонът в трахеята
пак примесен със дим от цигара.
Тъжно махах с ръка аз на бурята -
тази моя познайница стара.
И поисках да върна си спомена.
Да се слея със тази омара,
но когато затворех очите си,
зад клепачите виждах кошмара.
Не че беше той нещо особено.
Даже никак не бе вече страшен.
Но не виждах пак себе си в ъгъла -
свит на топка, ранен и уплашен.
Тъй ме стресна това, че ме нямаше
и не знаех къде съм се дянал.
Всичко друго си беше на мястото.
Ала аз пък къде бях останал?
И реших да не търся пак себе си
в стари грешки от взети решения.
Още помнех, че пътят към Ада ми е
застлан със добри намерения.
Тъй останах изгубен във мислите.
Без да чакам спасителен пояс.
Твърде много такива получил бях,
вързани със въжета от корист.
Аз ги срязах, прегризах им нишките,
както мишка лъва би спасила -
се спасих от капана на всичките,
които искаха моята сила.
А вълните в скалите ме блъскаха
и пречупваха моите кости.
Аз ги молих да спрат, но те искаха
да остана там вечно закотвен.
Щом отскубнах се бавно заплавах,
като пън сух не дирещ посока.
И изхвърли морето останките,
както кокали хвърля пророка.
Сам събрах си от пясъка скелета
и тогава видях лешояда.
И ме гледаше той с отвращение,
прималял бе от глад и досада.
Я изчезвай от тука бе, пиле!
Ще ти скърша врата, като сламка
спасителна клонка
в ръка на удавник
маслинова,
стигнал брега, за да каже
на всички
таквиз лешояди със злоба:
„Ковчегът потъна!
Във гроба
не чакай
да легна, че да клъвнеш ми дроба,
а живей
и не ме гледай гладно,
не съм Прометей!!!”
От утре няма да има плът за вас!
Защото така казах аз!!!
© Георги Димов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
От утре няма да има плът за вас!
Защото така казах аз!!!- е няма такава сентенция, мноо яко!!! -
Всъщност има много добри неща в това. И си мисля, че с редакция може да се постигне повече. Финалът се размива.
Кефи ме никът ти. Поздрав. -
Миланов, когато попитах Буковски и той се изказа ласкаво за тебе. Да не говорим, че и той обича да те цитира
Благодаря, че отсяваш по-"важните" неща... но въпреки това си си мърша 
Кръстева, благодаря ви Колкото и изненадващо да звучи, това за сменения ритъм в края и аз го усетих -
Знаеш ли - хареса ми!
(и въпреки, че ритъма в края е сменен,
ще те аплодирам!) -
Един мой много любим пияница беше казал "As the spirit wanes, the form appears". Не мисля, че забележките относно разчуването на канони, форми, ритъм и т.н. имат някакво особено значение. Единственото важно нещо е творбата да въздейства по някакъв начин. Да те кара да мислиш, да чувстваш, обичаш, страдаш, плачеш, да ти се прииска да се гръмнеш или да гръмнеш всички останали.
„Ковчегът потъна!
Във гроба
не чакай
да легна, че да клъвнеш ми дроба,
а живей
и не ме гледай гладно,
не съм Прометей!!!”
Това ми хареса много.
"А вълните в скалите ме блъскаха
и пречупваха моите кости.
Аз ги молих да спрат, но те искаха
да остана там вечно закотвен."
И това.
Поздрави, мършо. -
Специално за спасилите се или дирещи спасение хора...
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=165220 -
Изливаме чаши,
наливаме в чаши,
изпиваме чаши
и всички те - наши.
Спасява се всеки, който успее
да умре,
да роди се
и пак да живее -
Интересно как в края със собственото си спасение, си нарушил ритъм,стъпка, формата на стиха..сякаш с прерязването на въжетата си се освободил съвсем съзнателно, не само от личните , но и от всички поетични правила и догми... Спасен сам от себе си....и всъщност това е станало защото(излял си се във формата на... ЧАША?? ГРААЛ??)...напълнил си я със спасително мъжко съдържание ???)или формата на последния стих има друг смисъл ??...
.....btw морската символика винаги много ме е впечатлявала И тук е много въздействаща -
В "края" липват много неща,
и всеки ще си го запълни както поиска.
Нека има право на избор Света,
в случай, че съвет да приеме не иска. -
Началото е много обещаващо и наистина хубаво, но като че ли в краят липсва нещо! Поздрав!
-
имаш много стойностни попадения
пиши.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Градинарова, ако ви харесва сентенцията - Действайте!!!
alipieva, бях, но вече КАЗАХ!!!
Белла, дано Новото семе е по-благоразумно, че старото я докара до размисли от типа "Докъде я докарахме"