“Време няма, бързам”
Казах тихо и затичах.
Толкова неща навързвам,
още толкова се питах...
“Време няма,бързам”-
като стар рефрен звучеше.
Спирах се и тръгвах дръзко,
а главата ми пламтеше...
“Време няма, бързам”
Вече очите ми парят.
Навън дъждовно е и мръсно,
но трябва да стигна до края ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация