16.11.2006 г., 22:07

На чакащите щастие

782 0 5
Добър вечер, мили хора
на опашката за щастие!
Толкоз ли отдавна тук стоите,
вперили очи във небесата,
до земята са пораснали косите ви.

Дрехите ви, вече избелели,
просто са се срастнали с телата ви
и изглеждате така свещено бели,
а колко ли е тъмно във душите ви.

Добър вечер казах, замълчахте.
Извинете! Наруших молитвите.
Покрай вас живота профучава
със нещастни и щастливи мигове,

със нещастни и щастливи хора,
бедни и богати, безразлични,
изпълнени с живот или с умора,
мразещи или обичащи...

И флиртува, и ви моли да го грабнете...
А къде...къде сте всъщност вие?
На някаква опашка там за щастие,
където всъщност всички са ви прередили.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...