На чакащите щастие
Добър вечер, мили хора
на опашката за щастие!
Толкоз ли отдавна тук стоите,
вперили очи във небесата,
до земята са пораснали косите ви.
Дрехите ви, вече избелели,
просто са се срастнали с телата ви
и изглеждате така свещено бели,
а колко ли е тъмно във душите ви.
Добър вечер казах, замълчахте.
Извинете! Наруших молитвите.
Покрай вас живота профучава
със нещастни и щастливи мигове,
със нещастни и щастливи хора,
бедни и богати, безразлични,
изпълнени с живот или с умора,
мразещи или обичащи...
И флиртува, и ви моли да го грабнете...
А къде...къде сте всъщност вие?
На някаква опашка там за щастие,
където всъщност всички са ви прередили.
на опашката за щастие!
Толкоз ли отдавна тук стоите,
вперили очи във небесата,
до земята са пораснали косите ви.
Дрехите ви, вече избелели,
просто са се срастнали с телата ви
и изглеждате така свещено бели,
а колко ли е тъмно във душите ви.
Добър вечер казах, замълчахте.
Извинете! Наруших молитвите.
Покрай вас живота профучава
със нещастни и щастливи мигове,
със нещастни и щастливи хора,
бедни и богати, безразлични,
изпълнени с живот или с умора,
мразещи или обичащи...
И флиртува, и ви моли да го грабнете...
А къде...къде сте всъщност вие?
На някаква опашка там за щастие,
където всъщност всички са ви прередили.
© Румяна Славкова All rights reserved.
