На чардака

Поезия

667 0 6

Съм си седнал сгодно на чардака

и да мине сгодна севда чакам,

да възседнеме конете

и да хукнем с ветровете -

та додето стигнем

и каквото стане.

Пусто, опустяло руйно вино

в черни стъклени стакани!

Мойта севда май премина,

без да хвърли ни нишан, ни

никва другинка такава

кат белтък пронизващоотровен

или фръцкава походка

я на млада котка

ил кошута, или крава?

Нищо, нищичко подобно!

Срам, позор и грехота,

и времена

безкрайно

скучни -

да седнеш сгодно на чардак

и нищо омайно

да ти се не случи!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

feia (Вилдан Сефер)

Ах ти...

2010-01-07T19:01:54+02:00
asizi (Nina Toshich)

хубаво...фолклорно звучене...

2010-01-07T12:17:23+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Поздравления за страхотната хрумка, Адаш!
Пожелавам ти една късметлийска и пълна с вдъхновение година!

2010-01-07T09:30:45+02:00
враната (Маргарита Василева)

На чардак ли си - край теб минава сгодата.
Тя - гиздосията се долепила до дувара
и ситни, бързи стъпки, като шев боде.
Ако я видиш - твоя е!(...къде остана гонката?)
Не му отива на висок чардак, лениво да стои сърце.

2010-01-07T08:09:43+02:00
rarebird (Весислава Савова)

Сигурно така се случва, когато чакаме, а не предизвикваме нещо да се случи. Не съм сигурна дали това е първи твой експеримент в този стил, но звученето и посланието са се е получили много добре.

2010-01-07T06:29:36+02:00