purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
6.01.2010 г., 22:38 ч.

На чардака 

  Поезия
571 0 6

 

Съм си седнал сгодно на чардака

и да мине сгодна севда чакам,

да възседнеме конете

и да хукнем с ветровете -

та додето стигнем

и каквото стане.

 

Пусто, опустяло руйно вино

в черни стъклени стакани!

 

Мойта севда май премина,

без да хвърли ни нишан, ни

никва другинка такава

кат белтък пронизващоотровен

или фръцкава походка

я на млада котка

ил кошута, или крава?

 

Нищо, нищичко подобно!

Срам, позор и грехота,

и времена

безкрайно

скучни -

да седнеш сгодно на чардак

и нищо омайно

да ти се не случи!...

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ах ти...
  • хубаво...фолклорно звучене...
  • Поздравления за страхотната хрумка, Адаш!
    Пожелавам ти една късметлийска и пълна с вдъхновение година!
  • На чардак ли си - край теб минава сгодата.
    Тя - гиздосията се долепила до дувара
    и ситни, бързи стъпки, като шев боде.
    Ако я видиш - твоя е!(...къде остана гонката?)
    Не му отива на висок чардак, лениво да стои сърце.
  • Сигурно така се случва, когато чакаме, а не предизвикваме нещо да се случи. Не съм сигурна дали това е първи твой експеримент в този стил, но звученето и посланието са се е получили много добре.
  • Ах, какво е наслаждение,
    за моя милост Вашето творение!!!
    Благодаря Ви за усмивката, че тука
    нещо май се очертава скука!
Предложения
: ??:??