На чаша кафе
Когато затихнат камбаните,
които си удрял без жал
онези мечти - изживяните,
и онези, потънали в кал,
са лотоси, заспали в тръстиката.
И се питаш: "а сега накъде?",
едно среднощно обаждане вика те
и те кани на чаша кафе.
Онова дяволче пак се събужда
и с немирното си медно звънче
една мелодия, забравена и чужда,
пак запява в твойто сърце.
И с джобно фенерче наднича
да търси под вола теле.
"Дали още тя ме обича,
щом ме кани на чаша кафе?"
Но сърцето има къса памет.
И щом камбаните на любовта забият,
два лотоса от сън се будят,
горчивото кафе да си допият.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Врабчето Всички права запазени