На челото ми пише уличница...

Пропаднла жена, уличница, предателка, покорница, змия.
Наричайте ме както искате, аз няма да ви позволя,
да сломите душата ми, да отровите кръвта.
Продължавайте с тези нарицателни, аз вървя и вървя, и вървя...
И отивам на някъде, падам. Ставамq отърсвам прахта.
И пак напред продължавам, макар и с надпис "уличница".
Важното е, че имам силата всичко да си позволя,
важното е, че макар и уличница, пак все пред вас ще вървя.
И щом смейте, обиждайте! Казвайте какво ли не.
Истината е, че просто завиждате, че имате много страхове.
А аз обещавам, че ще ви изслушам, даже с вас ще се съглася,
а после при него ще си ида, за да не се чувствам сама.
И дано не е и той като вас обсебен от стремежите на "светостта",
защото с надпис "уличница" ви изпреварих  и стигнах върха.
А вие, покорните, безгрешните поданици на греха,
в едно плачете и смейте се за победилата "уличница"!!!
Или по скоро за жената, признала любовта пред света,
за СВЕТИЦАТА, освободила душата си и наказана заради това.
Но важното е, че съм обичана, от най важния за мен човек,
важното е, че съм единствена обичала така до днес!!!