Слънчева (Различна)
27 211
17.05.2008 г., 22:05 ч.

На черешата 

  Поезия » Друга
687 0 4
 

На двора,

на черешата,

у комшията

момиче седи.

 

Славей песен пее,

хубост и възпява,

а тя се смее

със звънко гласче.

 

Румени бузки, пeрнати

от жарко слънце сияйно,

алени черешки, закичени

по две, по три на ушите.

 

Смее се девойката,

под ней зеленее тревата,

над глава и синее небето,

в уста тъпче череша след череша.

 

Душа ми пълни с топлина,

сърце ми  прелива от копнеж,

да му рипна и аз на клона,

отгоре да кърша и лапам череши.

 

Но старост нерадост ме мори,

копнеж ми заложник държи,

не мога да рипна при нея,

но мога да пълня очи.

© Различна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря много
  • На мен пък ми се стори доста забавно и написано с хумор. Браво 6!
  • Ако съм схванала правилно, лирическия герой е дърт сладострастник, надничащ под полата на качено на дървото момиче и е унесен в копнежи, които ако не бяха някои изрази( "уста тъпче", "кърша и лапам",), читателя би могълда се заблуди, че са невинни и насочени единствено към черешите.
    Слива трябваше да е дървото. О, на тях още не им е дошъл сезона. Нищо, като почнат да зреят сливите, ще напишеш друго...
  • Ъ!
Предложения
: ??:??