На черешата
На двора,
на черешата,
у комшията
момиче седи.
Славей песен пее,
хубост и възпява,
а тя се смее
със звънко гласче.
Румени бузки, пeрнати
от жарко слънце сияйно,
алени черешки, закичени
по две, по три на ушите.
Смее се девойката,
под ней зеленее тревата,
над глава и синее небето,
в уста тъпче череша след череша.
Душа ми пълни с топлина,
сърце ми прелива от копнеж,
да му рипна и аз на клона,
отгоре да кърша и лапам череши.
Но старост нерадост ме мори,
копнеж ми заложник държи,
не мога да рипна при нея,
но мога да пълня очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Различна Всички права запазени
