На черешата
На двора,
на черешата,
у комшията
момиче седи.
Славей песен пее,
хубост и възпява,
а тя се смее
със звънко гласче.
Румени бузки, пeрнати
от жарко слънце сияйно,
алени черешки, закичени
по две, по три на ушите.
Смее се девойката,
под ней зеленее тревата,
над глава и синее небето,
в уста тъпче череша след череша.
Душа ми пълни с топлина,
сърце ми прелива от копнеж,
да му рипна и аз на клона,
отгоре да кърша и лапам череши.
Но старост нерадост ме мори,
копнеж ми заложник държи,
не мога да рипна при нея,
но мога да пълня очи.
© Различна All rights reserved.
