Надявах се, че край чешмата

ще се намерим със момата.

Момите селски там се сбират

и , може би, момци избират!

Тикнах китка зад ухото.

Тръгнах гордо през селото.

Комшиите ме гледат тъпо...

А мнение за мен са скъпо!

,,Бре, бай Гецане,бре, дъртак!

С таз китка где си хукнал пак?

Сто години не миряса!

Акълът ли ти изфиряса?

Къде си хукнал в тоя пек?

Все пак, си възрастен човек...

Пък и далече е чешмата.

Как не увира ти главата!"

,,Комшии, хич не ме мислете!

За мене свещи запалете.

Молете се докрай да стигна

и ,,самолета си да вдигна.

Че, като гледам днешни млади,

то за момите сме награди.

Та ние сме със ум и чар,

а те- тъпак до тъпанар!"

Така говоря, ала пъшкам...

След селото ще се тръшкам...

Ей, взех се много на голям!

Таз вечер ще си лягам сам.

Помнете, драги ми другари:

Какво животът ви стовари,

носете си го във дисагите.

За вас това ще са облагите!

На екстрите не се надявайте.

В мечтите си не прекалявайте.

Живейте скромно и правдиво

и пийте само светло пиво!