12.12.2008 г., 22:18

На чисто

818 0 1

И последната надежда зарових,
във дълбока дупка си я закопах
и тази мечта по пътя оставих,
мечта, за която толкова мечтах.

От този сън вече се събудих
и весела песничка си запях,
къде грешах досега се чудих,
но грешката не е в мен разбрах.

Много време да страдам загубих
и каква е истината осъзнах,
всички спомени вече изгорих
и тънат дълбоко във прах.

От днес на чисто започнах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ида Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нали ти си "Вятърното момиче". Можеш и по-добре. Сигурна съм.
    Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...