На Цвети
Посветено на red_rosse /Цвети/,
по стиха й – „ Винтонарязано”
Със вик отново се роди!
Във стих.
И всеки стих по–силно би го жегнал -
какво от туй, че ще остане тъй, на лист?!
И събери се - във душата си!
Усилие, безсилие… надвиснало -
облечи се… в чувства,
И удари – в лице!
Ако не искаш в гръб да те нападнат!
Очите му незрими са навярно,
щом грохота от сгромолясване
оттеква в тях.
И отдръпни се, той самин ще падне -
в ръцете ти.
Вината си недонарязвай. Винтово.
Изправи се. По спиралата на времето тръгни!
Защото… вън ръми.
И докато реши се да те изчагърта от паважа,
есенният дъжд следите ще отмий.
От приятели
14. 11. 2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
