На Цвети
Посветено на red_rosse /Цвети/,
по стиха й – „ Винтонарязано”
Със вик отново се роди!
Във стих.
И всеки стих по–силно би го жегнал -
какво от туй, че ще остане тъй, на лист?!
И събери се - във душата си!
Усилие, безсилие… надвиснало -
облечи се… в чувства,
И удари – в лице!
Ако не искаш в гръб да те нападнат!
Очите му незрими са навярно,
щом грохота от сгромолясване
оттеква в тях.
И отдръпни се, той самин ще падне -
в ръцете ти.
Вината си недонарязвай. Винтово.
Изправи се. По спиралата на времето тръгни!
Защото… вън ръми.
И докато реши се да те изчагърта от паважа,
есенният дъжд следите ще отмий.
От приятели
14. 11. 2007
© Нели All rights reserved.
